4.06.2007творчески разговор с Гюнтер Юкер; откриване 5 юни

СГХГ и Гьоте-институт Ви канят
на творчески разговор с Гюнтер Юкер
по повод



Разтерзаният човек
изложба на Института за международни отношения,представена от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия
4 юни, понеделник, от 18.00 часа
(Откриване 5 юни, вторник, 18.00 – изложбата сте продължи до 5 юли)

Гюнтер Юкер

Разтерзаният човек:
14 умирени устройства

5 юни - 5 юли 2007, откриване 5 юни, вторник, 18.00 часа


"Животът и смъртта са моята тема ", казва за своето изкуство роденият през 1930 г. във Вендорф, Германия Гюнтер Юкер. Инсталацията му "Разтерзаният човек. 14 умиротворителни инструмен¬та", създадена в периода от есента на 1992 до пролетта на 1993 г. по поръчка на Института за международни отношения (ifa), Германия, също живее от това противоречие.

В повечето от работите Юкер показва един духовен портрет на своето собствено разбиране за живота и страданието, анализира опита си, регистрира чувства и се опитва да разкрие, с неговия набор от деликатни знаци, базовите двигатели в човешката природа: агресия, нараняване, разрушаване, като им противопоставя знаци на помирение. Юкер реагира на „нараняването на човешки същества от други човешки същества” чрез специфичния за него език на формите – с дървени летви, ленени платна, пирони, камъни, пепел, пясък, изписани листове и, разбира се, пирони. Истинският повод за създаването на тези работи са актовете на насилие срещу чужденци в Германия, които продължават и днес. Както споделя Юкер: "По такъв начин давам израз на моя протест, на моята позиция, израз на моята възбуда, би могло да се каже, че изграждам портрет на един художник в Германия"

Изложба на Института за международни отношения,
представена от Гьоте-институт и СГХГ


Гюнтер Юкер е роден през 1930 г. 1949-1953 учи живопис в Художествената академия в Берлин. Първоначално работи в духа на социалистическия реализъм. Продължава образованието си в Художествената академия в Дюселдорф, където започва да използва релефни елементи. През 1957 свежда палитрата си до черно, червено или бяло и въвежда в картините си повтарящи се мотиви – точки или хоризонтални и вертикални линии. Същата година създава и първата си релефна структура с пирони; включва коркови тапи и картонени тубуси върху повърхността на картината.

Картината с пирони се превръща в антитеза на нарисуваната картина – тя позволява на художника да изследва артикулацията на светлината през сенките, създадени от пироните. От 1961 г. датират неговите въртящи се скулптури-дискове с пирони, както и светещите кутии.

Юкер е приятел с Ив Клайн, Хайнц Мак и Ото Пиен, с които заедно създават Gruppo Zero през 1961 г. Изкуството и животът, изкуството и политиката, изкуството и екстазът – всичко това трябва да се превърне в едно цяло и Юкер е в центъра на процесите. Движението иска да постигне нещо съвършено различно и съвсем не е впечатлено от буржоазните критерии. През 1968 година, когато е пикът на студентските протести, заедно със своя състудент Герхард Рихтер, Юкер символично обявява изложбената зала в Баден-Баден за свой „апартамент”, като целта му е да освободи музея от неговата „изключителност”. Скоро след Баден-Баден Юкер организира изложба в Дортмунд, при която огромен пирон пробива навеса на местния универсален магазин, а работите му са показани на витрините на магазина сред другите стоки.

По това време Юкер вече става много известен. Той участва в documenta в Касел и в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Важни колекционери от Европа и САЩ купуват работите му. Най-голямо внимание привличат обектите му с пирони. Той вече е заковал стотици стоманени пирони в мебели, платна и всякакви обекти за всекидневна употреба. Юкер се интересува от представянето на динамиката, винаги забивайки пироните така, че да се създаде илюзия за кинетична енергия. По това време много художници експериментират с движещи се обекти, светлина и огледални ефекти.

В програмен смисъл името Zero е едновременно число и ново начало. Тръгвайки от живописта на Art Informel и ташизма, целта на членовете на Zero е светла, излъчваща, дематериализирана живопис. В техните теоретични изследвания те се интересуват от преминаването от автономната живопис върху плоскост към екстровертното състояние на живописта, и по-точно от важността на светлината за момента на възприемането. Живописните структури се свързват със средата и въвличат по-активно зрителя. Едновременно с това членовете на групата участват в редица акции и хепънинги. Gruppo Zero се разпада през 1966 година.

Актът на забиването на пирони е монотонен и затова трябва да се извършва с голямо внимание. Юкер, който от ранна възраст започва да се интересува от дзен будизма, вижда в това действие баланс между медитативните практики и агресивната природа на човека. „Където две линии се докоснат, това е точката. Там забивам пирона. Сянката на пирона създава нова линия – движението на сянката се превръща в усещане за време”, казва Юкер. Точката, линията, сянката варират в зависимост от светлинния източник и символичното представяне на изминаващото време – това са координатите, по които Юкер изгражда метода си на работа. Този процес скоро ще вземе невиждани размери.

На една снимка от 1964 година може да се види Юкер, който седи в студиото си – меланхоличен млад човек, гледащ строго в камерата с ръце, отпочиващи си върху коленете. Той е заобиколен от обекти със стотици пирони – маси, столове, картини, палитри. Пирони, които растат и се размножават навсякъде. Погледнати от дистанция, неговите обекти с пирони, приличат на повърхности със светли и тъмни зони, които като че ли се движат напред и назад като житни поля или водорасли във водата. Едва след като обектите се погледнат отблизо, става ясно колко измамно е първоначалното впечатление – видимата с просто око „природа” всъщност произхожда от друга по-твърда природа. Докато от разстояние доминират контрастите, погледнати от близко, работите създават трептене, вибрация на възприятието между оптическата илюзия и знанието за пределно конкретната почти банална обектност. Изглежда като че ли ефектът от картината се разпространява в цялата зала. „Моят опит да активирам реалното пространство, създавайки структури, да осигуря възможност това пространство да бъде усетено като чиста проба естетика, ме кара да търся нови формални състояния. Аз използвам пироните като структурни елементи; не искам те да бъдат виждани като пирони. Боравейки с техните значения, аз се занимавам с това да предам трептенето на подредените им взаимоотношения, взаимоотношения, които нарушават геометричния ред и са способни да разклатят равновесието. Белите обекти трябва да се възприемат като състояние на екстремална интензивност по време на продължителна промяна заради колебанията на светлината. Намирам изменчивостта за много важна; тя е в състояние да изрази красотата на движението”, споделя Юкер в началото на 60-те.

Юкер не се осланя на голямата известност на своите обекти с пирони. Успоредно с тях той създава филми и пърформанси. През 80-те г. на 20-ти век се връща към живописта като често нанася боята върху платното с голи ръце.

Темите му се променят през времето. През 90-те страдащият човек окупира изцяло вниманието му. Художникът включва и текст в работите си. В „60 думи от Стария завет – рани на хора от ръцете на други хора”, 1992, Юкер изписва думи, върху празни листа. Посветеността му на определени каузи не се ограничава само в създаването на изкуство. Той е активен участник в борбата за човешки права в Тибет и активно се интересува от политика и днес.

СГХГ
ул. Гурко 1