ЕВРОПА В ХОЛИВУД - ОТВОРЕН КЛАС ОТ 28 МАЙ ДО 3 ЮНИ 2007

СОФИЯ – 4ТО ИЗДАНИЕ – ОТ 28 МАЙ ДО 3 ЮНИ 2007 – В САТИРИЧНИЯ ТЕАТЪР
ПАТРИК САНДРЕН И ФРЕНСКИЯТ ИНСИТУТ ПРЕДСТАВЯТ

КИНОТО
ПОГЛЕД КЪМ СВЕТА
ОТВОРЕН КЛАС
ЕВРОПА В ХОЛИВУД



УЧАСТНИЦИТЕ

Н. Т. БИН
Нгуен Тринг Бин следва медицина и се дипломира с докторска дисертация, а от 1979 година се включва в списание Позитив и бързо става един от стълбовете му. Той използва псевдонима Ян Тобон и пише за златната епоха на Холивуд, която става предпочитаната му тема. Посвещава монография на Джоузеф Манкевич. Сътрудничи на Енциклопедия Универсалис и публикува книги на толкова различни теми като британското кино, Ингмар Бергман, както и Париж във филмите. Преподава седмото изкуство в различни университети.
През 1990 Н. Т. Бин преминава от писането към екрана като съсценарист на Изгубена пролет на Ален Мазар. Той продуцира филма чрез BLM (Бином за дългометражни филми), клон на Бинома, създаден през 1984 г. като специализирана структура за научни филми и филми, представящи предприятия, фирми и институции.
Бин изпробва силите си в режисурата като автор на документални филми, в които специалистът по американски комедии доказва, че се интересува също и от френските кинематографисти. Студиото на Ален Рене се разпространява също и по Арте. През 2006 г. Бин режисира филма Клод Соте или невидимата магия, представен на Фестивала в Кан. Същата година той влиза в киноразпространителската фирма Великите класически филми, което го кара да постави край на критическата си дейност.
Той е куратор на изложбата Париж в киното (Кметство на Париж 2006) и автор на произведението Париж в киното (с Франк Гарбарз, издателство Париграм, 2005).

Шарл ТЕСОН
Доцент по история и естетика на киното в Университет Париж ІІІ (Новата Сорбона).
Като кинокритик той дебютира в Кайе дьо синема през 1979 г. Става член на редакционния съвет (1981-1990), а след това и главен редактор (1998-2003). Бил е също член на редакционния съвет на списание Синематек (1992-1998), издание на Френската филмотека. Сътрудничи и на други списания (Трафик, изд. П.О.Л., и Синема, изд. Лео Шийр).
През 80-те години Шарл Тесон допринася за откриването на азиатското кино във Франция. Наред с много статии върху киното, участието в многобройни колективни сборници, ръководството на тематични броеве или съставителството на колективни издания, той е автор на следните произведения: Сатиаджит Рей, поредица „Автори”, изд. на Кайе дьо синема (1992), Луис Бунюел, поредица „Автори”, изд. на Кайе дьо синема (1995), Ел (Луис Бунюел), поредица „Синопсис”, изд. Натан (1996), Фотогеничност на Серия Б, изд. на Кайе дьо синема (1997) и Театър и кино, изд. на Кайе дьо синема (2007).

Владислав Тодоров преподава литература и културна история в Пенсилванския университет. Автор е на много книги и изследвания: Дзифт (2006), Хаотично махало: политическа публицистика (2005), Малък парадокс за театъра и други фигури за живота (1997) Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение /Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination/ (1995) ", и Адамов Комплекс (1991). Той е съавтор в експерименталната книга Пост-теория, игри и дискурсивна съпротива: българският случай /Post-theory, Games, and Discursive Resistance: the Bulgarian Case/ (1995). Новелата му Четирите Люксембург /The Four Luxembourgs/ (1993) е публикувана в Постмодерна култура /Postmodern Culture/.
Произведенията му са преведени на английски, френски, немски, руски, чешки и унгарски. Той е доктор по изкуствознание на БАН и доктор по славистика на Пенсилванския университет.

Патрик Сандрен, продуцент, копродуцент, изпълнителен директор: 50 продукции
Образование: Висше училище по изящни изкуства, архитектура, история на изкуството, пластични изкуства. Съсценарист: Рим Ромео (1990), Ален Флешер – режисьор: Новини от Сантяго (1998), документален (Арте) – Член на комисиите към Националния филмов център (Париж): за подпомагане на дебютни филми, за подпомагане на сценарии (писане и развитие), за помощ за киноразпространението (прожекции на филмите в кинозалите), на Фонд Еко (помощ за източните страни) – Негови продукции са награждавани на най-големите фестивали (Кан, Берлин, Венеция, Ню Йорк, Торонто.)

„ОТВОРЕНИЯТ КЛАС” е гостоприемно пространство на срещи, познание и изследване чрез киното.
Изкуство според някои, занаят според други, то е средство за „размишление” върху света.
Отвъд играта на светлини и пространства, метаморфози и анаморфози на реалността, киното е критически поглед, както и естетически предмет или развлекателно място.
Свободните ни класове се занимават с предизвикателствата пред него, множествеността му, влиянията и отношенията, които изтъкава с дисциплините, които го изграждат.
„САЩ/Европа”, генезисът на една връзка, актуален дебат, с подбор от филмови откъси. Нашите участници ще очертаят една колкото ерудирана, толкова и увлекателна генеалогия на отношенията и европейското влияние върху американското кино.
Предстоящите ни срещи ще бъдат в края на юни със съвременното азиатско кино, през октомври - с френско-немската културна верига АРТЕ и през ноември – декорът в киното.



Щарл Тесон

От вчера до днес, по протежение на цялата си история, американското кино се захранва с всички миграционни потоци, идващи от Европа, на всички равнища и всички длъжности: режисьор, сценарист, писател, актьор, главен оператор, декор, музика. Някои идват в Холивуд по професионални причини (Мюрно, Любич), а други – по политически причини, преди войната (нацизма) и след нея от източните страни (Милош Форман).
Каква е същината на приноса на тези европейци в Холивуд? Как тяхната естетическа и политическа култура променя американското кино - не само авторското, но също и жанровото, което е проникнато от тези европейски източници. Обогатяването, дошло от Европа, е от естетически порядък (експресионизма в Холивуд), но също и въпрос на мироглед, защото въвежда ново критическо измерение. Европейците в Холивуд гледат на Америка по нов начин (примерно Фриц Ланг, но също и Дъглас Сирк). Те показват на Америка какво е Европа като разкриват американските противоречия.
Този критически поглед, подплатен с естетическото си измерение, ще бъде водещата нишка на свободния клас. Преминаването през жанровете (комедия, черен филм, фантастично кино, научна фантастика) и различните творчески пътищата – от Мюрно до Милош Форман и Вим Вендерс) ще позволят да са схванат всички залози на тази хибридизация.




ПРОГРАМА

Френски институт, София
Кинопрожекции

Сряда, 30 май 2007 – 19 ч.
Полет над куковиче гнездо (1975), режисьор: Милош Форман. С Джак Никълсън – 2 ч. 09 мин.
Бунт в психиатрична клиника, подбуден от болен, който въстава срещу строгостта на медицинската сестра.

Четвъртък, 31 май 2007 – 19 ч.
Среща (Shop around the corner) (1945), режисьор: Ернст Любич. С Маргарет Съливан, Джеймс Стюарт, Франк Морган – 1 ч. 37 мин.
В „Матушек и сие” – голям магазин за кожени изделия, младият Алфред Кралик - заместник-директор и Клара Новак – новоназначена, водят любовна кореспонденция с помощта на малки съобщения, без да се разпознаят.

Понеделник, 4 юни 2007 г. – 19 ч.
Ярост (1936), режисьор: Фриц Ланг. Със Спенсър Трейси, Силвия Сидни, Уолтър Абел – 1 ч. 35 мин.
Джо Уилсън е несправедливо обвинен за отвличане на млада жена. Тълпата, предвождана от много главатари, щурмува затвора, в който е затворен.

Сатиричен театър
Лекции/дебати с излъчване на откъси
Гости: Н. Т. Бин, Шарл Тесон и

Събота, 2 юни
От 10 ч. до 13 ч.
Нови кинематографични форми
Влияния на експресионизма (декор, осветление), на съветската школа (монтажа), на готическата традиция в:
Във фантастичното кино (Носферату на Мюрно и Дракула на Тод Браунинг, Голем


o Във фантастичното кино (Носферату на Мюрно и Дракула на Тод Браунинг, Голем на Паул Венегер и Франкенщайн на Джеймс Уол)
o Научно-фантастични филми (Метрополис на Фриц Ланг и Батман се завръща на Тим Бъртън)
o Гангстерски филми (Лице с белег на Хоукс)
o Приключенски филми и екшъни (Робин Худ на Майкъл Къртис)
o Черни филм (Отклонение на Улмър, Ото Преминджър, Дамата от Шанхай на Уелс)
o Шпионски филми (Х27 на Стенберг)
o Актьорската игра (Дженингс, Мюрно)

Други подходи:
Сцената с лодката в „Зора” и краят на The Lodger на Джон Брам
М на Фриц Ланг и Доносникът на Джон Форд


От 14 ч. 30 мин. до 18 ч
Социалната критика. Поглед към Европа, нов поглед към Америка
o Американската комедия: Ернст Любич (Shop around the corner) и Били Уалдър (Чужда афера) - Филм-матрица: Неделни хора
o Критичен поглед към Америка: Фриц Ланг (Ярост), Стенберг (Американска трагедия по Теодор Драйзър), Място под слънцето на Джордж Стивънс.
o Европа, видяна от Америка: To be or not to be на Любич,Казабланка на Майкъл Къртис

Неделя, 3 юни
От 10 ч. 30 мин. до 13 ч. 30 мин.

o Вкусът на Америка
Америка, видяна от Дъглас Сирк (Написано върху вятър, Imitation of Life)
Уестърнът (Ранчо Notorious на Фриц Ланг и Река без завръщане от Ото Преминджър)
o Нови погледи, нови контексти, нова чувствителност
Милош Форман (Полет над кукувиче гнездо, Лари Флинт)
Полански, Сколимовски
o Америка като земя на киното
Вим Вендерс, приемственост (Никалъс Рей) Хамет
o Road movie

От 13 ч. 30 мин. до 14 ч. 30 мин.
Бюфет

От 14 ч. 30 мин. до 18 ч.
Франция в Холивуд, Франция, видяна от Холивуд

o Пионерите (Макс Линдер, Жак Федер, Роберт Флори) и Жак Турнер
o През войната (Рене Клер, Жан Реноар, Макс Офюлс, Жулиен Дювивие)
Дневникът на една камериерка на Реноар
The Great Waltz на Дювивие
Писмо на непозната, Caught на Офюлс
o Актьори и актриси, « French touch »
Шарл Боае, Адолф Менжу ( при Любич, The Marriage circle), Симон Симон (Пантерата на Жак Турнер), Морис Шевалие (при Любич)
o Новата вълна в Америка (разменени погледи)
Жак Деми (Model Shop) и Луи Мал.
Влияние на новата вълна върху американското кино
o Как Холивуд вижда Франция
От Минели (Един американец в Париж) до Мюнхен на Спилбърг.