ARTNEWSCAFE представя СВЕП
списание за визуална и експериментална поезия
до 26 септември
За първа изложба по повод откриването си ARTNEWSCAFE избра да представи
едно непознато дори и на специалистите експериментално списание от 90-те
години на 20 век - СВЕП.
СВЕП е първото списание за визуална и ескпериментална поезия в Източна
Европа, издавено през 90-те години от поета и издателя Веселин Сариев в
Пловдив. Идеен съмишленик на списанието е чилийският емигрант Гилермо
Дейслер. СВЕП излиза между 1990 – 1991 година в 100 тираж и от него са
издадени четири броя. Всички 100 броя на тиража съдържат по един
уникален номериран и подписан от авторите екземпляр на визуална поема.
Списанието се разпространява между артистите участващи в него и в
мрежата на мейл-арт автори. Мейл-арта е опаковката, мрежата и
идеологията за разпространение на СВЕП. В годините, в които прави
списанието Сариев получава ежедневно огромни количества мейл-арт пликове
от цял свят в личната си пощенска кутия. Това са автори от Европа, САЩ,
Южна Америка, Япония. Ранните 90-те са време на политически промени,
ентусиазъм, митинги и първото усещане за свободно слово, свободен
контакт със западния свят и именно това влияе както конкретно на поемите
на Сариев, така и на впускането в това за онези години ирационално
преживяване. Визуални поеми от СВЕП са публикувани във в. „Век 21”,
„Свобода”, „Култура”. Паралелно с издавенето на списанието Веселин
Сариев участва в много интернационални мейл-арт и визуални проекти. Със
стартирането на СВЕП започва издаването на черно-бели картички със
собствени визуални поеми, които се продават на специално направен и
оформен от автора за това щанд в една от старите соц-книжарници на Пловдив.
Заедно със списание СВЕП до 26 септември в ARTNEWSCAFE ще бъдат
представени и картичките.
*Уводен манифестен текст на първия брой на СВЕП
писан от Веселин Сариев
Петровден, 1990 г., Пловдив
С В Е П
списание за визуална и експериментална поезия
Пиктограмите на праисторията, еги¬петските йероглифи, поемите на
Аполинер и Малар¬ме...Малък детайл, достатъчен да разпознаем це¬лостта,
наситена с богато съдържание.Формата на буквата. Семантиката на
образите. Изразяване на проблемите и явленията със средствата на
визуалната комуникация. Изходът - в самата действи¬телност. Свобода.
Свобода на средствата и предпочитанията. Възпроизвеждане на глъхнещите
сто¬нове в родовата памет. Трансформиране на загива¬щото. Възможностите
на познанието за преодоляванне на противоречията и социалната
несправедливост. Неизпените песни на един народ.
Сега бр.№ 1 на първото българско списание за визуална и експериментална
поезия с тираж 100 оригинални екземпляра е във ваши ръце.
Визуалната поезия не разчита на бъбривостта, освен когато обществения
момент й налага популяризаторски функции. Днес не повече от няколко
хиляди души на нашата планета се занимават с това модерно изкуство. За
тях Земя¬та е огромно село, а те - голяма фамилия, която търси своите
роднини. Контактуват по пощата /като бунт срещу „системата”:
галерия-автор-публикация, а между тях:критици/ и така участвуват в един
световен културен процес, който зависи от всички тях. В основата са:
отзивчивостта, хуманизмът, стремежът към преодоляване на граници, към
мир и демокрация, другарството, вниманието към всеки, който желае да се
включи в това артистично братство. Те не са се виждали, познават се
единствено по визуалните си послания; по идеите, които обменят; по
чуствата, вложени в тях.
Някои от обявените проекти, като „Арт-Страйк” например, са по-скоро
утопия в сферата на концептуалното изкуство. Мащабен като идея е
международния проект „Мозъчна клетка” на японеца Р. Кохен, в който всеки
участник е призван да бъде клетка от създаваното планетарно съзнание,
развиващо се извън границите на различните езици, култури и религии.
Визуалните поети възстановяват поетичния език като средство – един
международен език със знаците на времето, с интернационализацията на
средствата за масова комуникация, когато световното пространство се
превръща в дом за всеки, където се определят различните вкусове и се
лансират различните продукти. Със своите средства поетите реагират на
масовизацията, която не оставя място за свободната мисъл.
Това е може би най-демократичното изкуство. То разчита на щастливото
хрумване, като използува всякакви материали и средства – колажи,
монтажи, щампи, шаблони, ръкописи, компютърни текстове, опаковки,
бланки, карти, изгледи, сеизмограми...
Повечето поети имат свой проект и канят другите да участвуват в него. В
началото на годината Шигеру Тамару от Япония обяви проекта „Изгрев 90”,
О. Джасън от Англия – „Промяната”, Сезар Фигуередо от Португалия –
„Електрография”, Паскал Леноа от Франция – „Секретният живот на М.
Дюшамп”, ФаГаГаГа от щата Охайо – „Джаз – Джени де Гроот”, Алфредо Сланг
от Италия – „Визуална Поезия, С.О.С”, Гилермо Дейслер от Чили –
„Пийс-дрийм”, колажи за портфолиото си „Уни-верс”...
Авторите, които разполагат с повече финансови средства, имат достъп до
най-модерната техника и резултатите са изящни. Някои не се стесняват, че
са от другата крайност, и превръщат това в предимство за поредното си
оригинално творческо решение. Но едните и другите са равноправни, защото
няма нищо, което да ги разделя, а ги обединява любовта към изкуството и
необходимостта от контакти. „Прекрасно е да имаш нов гост в пощенската
си кутия...” – беше писал един от тях. Визуалните поети боравят със
словото така, както душата – с човешкия характер.
Петровден, 1990 г., Пловдив
Веселин Сариев
