взето от фейса
В. Занков: По време на националсоциализма тече процес на отстраняване на изкуство Entartete Kunst което влиза в разрез с идеята за изкуство идеалът за красота /на националсоциалистите, дошли също на власт след свободни и демократични избори през 33та/- експресионизмът, дадаизмът, кубизмът, новата предметност, сюрреализмът, фовизмът са отстранени. /
не знам нито едно име на общински съветник, знам само че са гласували единодушно за премахването на паметника 1300 години България.
Критерият "харесва ми -не ми харесва" - важи единствено за цвета на пердетета в кухнята /ви/, а паметникът става все по-добър на фона на това което общността и обществото има сили и ресурс да създаде днес - на 100 м от този паметник, на ъгъла срещу кравай има един паметник на Фритьоф Нансен - той е олицетворение на потенциала на днешната общност, можем да добавим Паметника на Гарибалди, на предстоящия бай ганьо на витошка, на недоразумението "самарското знаме" и прочее. останалото са молове. посредствеността и масовият вкус вилнеят.
за разлика от тези обществени настроения и решения, оказали се грешни и които на четири години могат да се коригират с гласуване и сменяне на политици, общински съветници и кметове, в случая е ясно че след четири години няма как да кажем, тъпо беше, да го върнем отново.
а плочите и паметника на първи и пети пехотен полк навремето бяха/защото си ги спомням, а на градинката и викахме "монтото"/ бяха в контекста на казармите на същите тези полкове до тях.
не знам нито едно име на общински съветник, знам само че са гласували единодушно за премахването на паметника 1300 години България.
Критерият "харесва ми -не ми харесва" - важи единствено за цвета на пердетета в кухнята /ви/, а паметникът става все по-добър на фона на това което общността и обществото има сили и ресурс да създаде днес - на 100 м от този паметник, на ъгъла срещу кравай има един паметник на Фритьоф Нансен - той е олицетворение на потенциала на днешната общност, можем да добавим Паметника на Гарибалди, на предстоящия бай ганьо на витошка, на недоразумението "самарското знаме" и прочее. останалото са молове. посредствеността и масовият вкус вилнеят.
за разлика от тези обществени настроения и решения, оказали се грешни и които на четири години могат да се коригират с гласуване и сменяне на политици, общински съветници и кметове, в случая е ясно че след четири години няма как да кажем, тъпо беше, да го върнем отново.
а плочите и паметника на първи и пети пехотен полк навремето бяха/защото си ги спомням, а на градинката и викахме "монтото"/ бяха в контекста на казармите на същите тези полкове до тях.
десислава минчева: След дебата за съдбата на паметника „1300 години България" в Червената къща – бивше ателие на Андрей Николов...За него 80% от присъстващите, убедена съм, не са чували и не се посвениха да обиждат един голям съвременен скулптор и цели творчески организации и съюзи точно на това място. Мисля, че тези, които празнуват деня на Будителите, афиширайки неизменно присъствието си на различни чествания, точно те са така дълбоко заспали, че са на границата с пълната кома. Просветителската ни мисия изчерпа капацитета си! Не искам да убеждавам повече военните, че макар от делото им да зависят живота и бъдещето на цялата нация, чиято част сме и ние – художници, архитекти и доста други интелектуалци, но все пак точно ние не изземваме правото им да бъдат генерали или обикновени редници дори. Не се бъркаме в тяхната работа и не би ни хрумнало да го правим. Деликатността ни не се разбира от хора с униформи ( както и от други индивиди с временни нашивки). Съответно аз нямам повече аргументи спрямо тях. Единственото, което може да се направи е да им се издаде ясна военна заповед: „Спрете да се бъркате в нашата работа, господа!" И един съвет, разбира се:"Четете повече книги!" Не искам да убеждавам повече Пейо Колев & со, че желанието им да възстановят историческата правда е абсолютна нелепост. Нито има историческа правда, нито точно по техния начин може да стане. Не искам да обсъждам и какво означава „памет" точно с тях. Нито как се пази. С наемници и зомбирани на такава тема е невъзможно да се говори. Патриотизмът на такива хора се простира до една-единствена, фиксирана в нищото точка, съвсем извън параметрите на истинското национално самосъзнание, извън благородството и всъщност – извън паметта. Тази памет не се декларира с думи, с кухи клишета и смешни възстановки. Тя е нещо, което или носиш в себе си, или не. Паметта е уважение. Жестът на тия „патриоти" наподобява паленето на свещи като индулгенция, нищо повече. Не искам да влизам в обяснителен режим и с проф. Кьосев, който счете за необходимо да ни разясни разликата между паметника и другите произведения на изкуството. Човек, който декларира неистова омраза към какъвто и да е артефакт, бидейки преподавател при това, очевидно е много тежък случай. Чрез книжните си „истини" той е излетял толкова нависоко, че май е трудно да му се помогне, влязъл е в някаква друга орбита и ще си остане там. Той ми прилича на горкия Кай с изкривяващото стъкълце в окото, героят на Андерсен. Опита се шизофренично да погледне от различни гледни точки (уж) , но достигна до едно единствено нещо – да мрази. Мрази комунизма ( че кой ли го обича?) и мрази паметника и не желае да го вижда повече. Ей това е. И на г-н Кьосев, и на т. нар. общественост този паметник бърка в здравето. Сякаш се изисква от всички хора да го обичат!?! "Не бил успял даже да стане ПАМЕТНИК"…!? Според някои ( извинете – всички!) съкварталци на г-н Михаил Неделчев, според някои културолози и военни, според част от общинските ни съветници и според мнозина неграмотни и обременени, несправящи се със собствената си вътрешна недостатъчност, този паметник е някакво бедствие. И това тяхно мнение трябва да реши съдбата му! О, Боже! А, забравих представителната извадка на Алфа Рисърч…с 400 софиянци…пак о, Боже! Не мога повече да търпя дюдюкане, подмятания, яростни или ехидни погледи, употреба на нецензурни думи, лъжи, манипулации и грубиянщини! Не ми се участва в такъв първобитен цирк – нито като гимнастичка, нито като звероукротител, нито даже като публика! В този цирк няма симпатични маймунки, за които да ти е жал, няма и аристократични пудели…Няма цирк всъщност. Има римско зрелище и една група хора, които сочат с палец надолу. Не искам да водя повече „културен диалог" нито с д-р Чобанов, нито с някой от общинските съветници, гласували ЗА РАЗРУШЕНИЕТО. Не искам да слушам непочтените тиради и цитати на арх. Диков! ( Дано той и подобните нему да оценят мекото ми изказване по техен адрес!) НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! Отказвам да се примиря с посредствеността, лицемерието, реваншизма и невъзпитания апетит на индивиди, които се изживяват като арбитри на съвременността! Група – безпардонна, перфидна, заслепена, недоограмотена, но претенциозна и безогледна в преследването на целите си! Купени медии, добре режисиран мизансцен, добро артикулиране на полуистини и ловко прикриване на истини, позоваване на парите на данъкоплатците, сърцераздирателни спомени на кореняци-софиянци….Повръща ми се наистина! Необходим е съвсем друг вид поведение от наша страна! Интелигентността, толерантността и възпитанието очевидно не са актуални. Искам да знам гордее ли се Общината с подкрепата на Патриотичния фронт? Припознават ли се опонентите ни в него? Искам да знам защо се престъпва мнението на Експертния съвет към МК, като висшестоящ орган при взимането на такива решения? Искам да знам и много други неща, свързани с прахосани и „усвоени" пари (страшно големи пари!) ! Иронията и остроумието са добра реакция, но не и спрямо хора, които не четат Оскар Уайлд. Комсомолският дух на някои хора може да бъде сломен само с факти и справедливо уличаване в манипулации и злоупотреби. Идат избори… Причините в 21 век да се случват такива безумия са основно 2 според мен: Популизъм и липса на морал и култура. Популизъм = жажда за власт, като най-прекият път до осъществяването и е да убеждаваш хората, че си патриот и демократ. Липса на морал и култура – няма какво да поясня след тези думи. Количествено и качествено се изразяват с нула. Като гледах първия ред в залата на дебата с арогантните хора, които ни поучаваха и обиждаха и изглеждаха видимо досадени, но ни най-малко притеснени, та вече съм абсолютно убедена, че просто бяха принудени да изиграят и този безмислен, „демократичен" ход. Те буквално се присмиваха на идеализма ни. И ние, разбира се им дадохме повод да се порадват на „хитростта" си. Защото сме си такива. Не им искаме нито властта, нито парите. Наивници. Стръв. Някак им просим уважението или поне така излиза. А уважение не се проси! То се постига! За тях ние сме напълно безинтересни, защото те не се интересуват от това, което правим. Те не го разбират и не го усещат. За тях нашата работа е запълване на свободно време. Те се хилят при споменаването на думата „паметник". Сладострастно изричат при всеки удобен случай просташкото му прозвище . Оригиналничат по темата за фалическите символи в изкуството. Те не знаят думата „аутодафе". Не само О. Уайлд не четат, ами и Рей Бредбъри. Ръкопляскат при всеки патриотарски зов. Заклеймяват като на партийно събрание. За тях паметник е фигурата на Георги Марков на площад „Журналист". Те си искат бръчките, панталоните с ръбове или без, харесват им наподобителни образи и реконструкции, възстановки и имитации. Те не познават автор след импресионизма. Пардон! Чували са за Пикасо! ( справка – заседанието на СОС от декември). И това са непоправимите и неопровержими факти. Даже да преувеличавам – съвсем малко е. Затова нека бъдем рационални! И то – преди да е станало късно, хора! Ако се питате защо си губя времето в писане, вместо да си рисувам например, то е защото ние всички, които се занимаваме с изкуство, сме възпитани и буквално обречени да го ценим. И когато някои посегне на правото на едно произведение да съществува, това е ПРОБЛЕМ! Голям проблем! Чувствам се дискомфортно да си стоя пред статива с моите си картини и моите си лични амбиции, успехи и неуспехи, когато някой като мен е застрашен. Решението да се премахне паметника „1300 години България" е посегателство върху правата и свободата на всеки творец. Съзнавам патетиката си… В критични моменти и най-умереният човек изпада в неуместна употреба на думите. Знам, че ме разбирате! Десислава
