ТЕАТРОН

ТЕАТРОН


ТЕАТРОН е пространствена скулптура на дюселдорфския автор Ваза Марянов.
Тя представлява червен куб с размери 3 на 3 на 3 метра, чиито стени се разгъват и по този начин оформят 7 сценографски картини, изпълвани с движение от 4 изпълнителки под режисурата на Галина Борисова. Зрителите не седят, а се движат покрай разтварящите се стени. Така те преминават от картина в картина , обикаляйки куба и прекосявайки пространството. В пространствената скулптура на Марянов се ражда един ТЕАТРОН, архив от интердисциплинарни срещи между различните култури, който в своето пътуване спира на различни места из градовете на Европа. След София следват Любляна, Хамбург, Барселона и Осака.
Вътре в ТЕАТРОН, изпълвайки го с живот, артисти от различни страни представят чрез своята игра разнообразни истории и картини. Така хората стават част от ТЕАТРОН променяйки по свой начин творбата.

Проектът в седем изречения:
1. Кубът – театър пътува по света
2. Кубът е пространство
3. Пространството е изпълнено с различно съдържание
4. Мястото изнамира историите
5. Историите представят един своеобразен отрязък на времето в съответното място
6. Отрязъкът на времето обхваща седем дни
7. Пространството не съдържа религиозни, национални и политически знаци и е равнопоставено спрямо всички народи



В София
25 до 27 януари 2007
Галерия “Райко Алексиев”
Всеки ден от 18.00 часа

ТЕАТРОН е осъществен с подкрепата на:
Кунстщифтунг NRW, Министерството на външните работи на Германия, Гьоте-институт и Шенкер DB Logistics

Fwd: от АУБ - Библиотека

Subject: от АУБ - Библиотека
To: 39grams@gmail.com

Уважаеми господин Зайков,

От името на библиотеката на Американския Университет в България Ви благодаря за дарените ни броеве на вестник "39 грама".

С уважение:

Ани Илиева

ACT 4 RADICAL EUROPE

--------- Оригинално съобщение --------
От: Alex Foti <alex.foti[at]gmail.com>
До: nettime-l@bbs.thing.net <nettime-l[at]bbs.thing.net>
Тема: <nettime> ACT 4 RADICAL EUROPE
Дата: 15.01.07 16:59

> ACT 4 RADICAL EUROPE (A4RE, &quot;ayforee")
> manifesto for a transnational political association acting for social
> and ecological justice
>
> WAR IS RAGING, DYSTOPIA IS LOOMING
>
> The early 21st century is dark and barbaric, as war, inequality,
> irrationality, xenophobia, and ecological collapse spread unchecked
> over the planet, and over our troubled region of the world, Europe,
> governed by the EU and the nation-states, i.e. by the present
> (dis)Union of Euro and non-Euro states, of old and new member
> countries.
>
> Bushism and political islamism have reshaped world politics; India and
> China have reshaped the global economy. South America has broken free
> of the Monroe Doctrine, but political Europe is in shambles: the
> French-Dutch no has left it shaken and hollow at its center, while
> rising social conflict and disillusion are questioning its viability
> as a political entity. Today, the European space is traversed by
> powerful capital and migration flows (the former set free by the
> Single Market, the latter differentially discriminated and persecuted
> as Schengen dictates), which are conservatively managed by a
> neoliberal technocracy that has feeble, if not negative, democratic
> legitimacy.
>
> The old Spinelli-inspired and Monnet-initiated federalist project of
> catholic/socialist orientation has become a spent force in the 21st
> century. A new European cosmopolitanism of radical-democratic
> (rad-dem) orientation must take its place, with horizontal federalism,
> social action, green politics, and gay rights at its core. Otherwise,
> the nation-state will rear its ugly head: strong-armed nationalists
> and right-wing populists already are a serious threat in many
> countries of Europe.
>
> On the other hand, neither the socialdemocratic, nor the communist or
> the ecologist parties of the Left have been able to provide democratic
> answers to the gigantic challenges posed by economic polarization and
> geopolitical instability, the full spread of networking and
> digitalization technologies, the rise of biotech with its ethical and
> societal consequences, and last but foremost, accelerating climate
> change and environmental damage.
>
>
> SOCIAL STATES OF EUROPE
>
> The spectres of pauperization and exclusion are haunting the people of
> Europe. Over the last twenty years, precarity and inequality have
> broken the Christian/Social Democratic compromise of the postwar
> period on which modern Europe was founded =96 namely, rising incomes for
> employees and rising power for their unions, in exchange for
> acceptance of the capitalist system =96 and have left in its wake the
> rise of immense corporate and private wealth, next to escalating
> exclusion and social angst. Acting for radical Europe means first of
> all mobilizing decisively against social inequality, labor
> precarization, and the arrogance of the elites and their privileges,
> as millions have recently done in France and Denmark.
>
> In Europe today, the central struggle against neoliberalism is the
> fight against precarity. The conflict of students, and service and
> knowledge workers against precarious working and social conditions is
> politically explosive. It bespeaks of another Europe, with fundamental
> social rights at its core. Income security and cultural autonomy are
> to become crucial foundations for a new European welfare system. This
> is our interpretation of flexicurity, in marked contrast with the
> workfarist proposals that abound in the Green Paper on labor
> flexibility and social security recently issued by the European
> Commission. To counter the minimal social Europe favored by liberals,
> we need to spread freedom of thought and action, promote cultural
> subversion and social conflict, so to give rise to the radically
> democratic Europe that national oligarchies steadfastly refuse.
>
> Faced with social ebullience and cultural effervescence, national
> governments hysterically limit the freedom of expression online and on
> the streets, in a climate of state-induced fear and paranoia inviting
> ever more draconian regimes of law and order. To fight this
> reactionary tendency, libertarian principles in information and
> communication have to be constantly asserted online and offline, and
> the freedom of movement and protest constantly practiced and defended
> against securitarian aggressions.
>
> The persecution of immigrants and refugees at the gates of and within
> Europe is a burning shame for all self-respecting democrats:
> transnational solidarity and transethnic alliances with migrants are
> moral duties for European radicals fighting for an enlarged idea of
> Europe, which cannot but include also the people once subjected to
> rapacious European imperial rule.
>
> Queer activism is rising in Europe and the rest of the world, but
> trans/gender rights are under unprecedented threat by reactionary
> religious establishments everywhere. In spite of the achievements of
> modern feminism, women are still intimidated, abused and killed in
> native and immigrant families alike, and discriminated in the public
> sphere and at the workplace. Gender equality and the fight against
> homophobia must become top priorities for European radical movements.
>
> Today, Europe's multiethnic youth is economically discriminated and
> increasingly alienated. The European younger generation is caught
> between unemployment and precarity, and unable to attain basic social
> goods (home, higher education, welfare etc). Gerontocracy of the
> elites and consequent privileges for the rentier classes are killing
> Europe's future by unfairly burdening European young families and
> excluding the creative class from economic and political decisions.
>
> Corporations not only resort to large-scale outsourcing and
> offshoring, as financial markets dictate, but more crucially, they
> seek to exploit the cognitive and relational skills of people, as they
> enclose the natural and social commons. Today's economy makes
> individual life increasingly dependent on the market, which in turns
> aggravates social fragmentation and ecological alienation. European
> radicalism must challenge the new hierarchies created by European
> capitalism and finally break its inegalitarian spell, by fostering
> biopolitical creativity and social insurgency. We must fight for new
> conceptions of welfare and for new concepts of the common. It is time
> for the precarious multitude to shift power away from the elites and
> remake the social landscape of Europe.
>
> Financial and corporate power is still formidable in Europe, and
> tenaciously defended by monetarist Trichet and freemarketeer Barroso,
> but has lost the aura of credibility and indeed invincibility it had
> in the 1990s, thanks to the manifold pressures of the global justice
> movement. The global movement for social and environmental justice
> which developed in Europe with the huge protests
> at Prague, Goteborg, Genoa, peaked on Feb 15, 2003 with the truly
> giant demonstrations against the invasion of Irak in Europe's major
> cities, but has been declining since, although new radical movements
> seem to have taken the relay over the course of 2006.
>
> The emergence of a transnational mayday network against the
> precarization of youth and persecution of migrants has been a partial
> exception to the decline of Europe's movement against corporate and
> financial globalization. Disseminated in Europe's major cities, the
> movement against precarity represents one of the most potent attempts
> to renew the ideals and tactics of political and social dissent in the
> EU.
>
> THE IDEA OF RADICAL EUROPE
>
> In an age of intellectual obscurantism and global dimming, we want to
> go back to the radical spirit of the Enlightenment and the
> revolutionary birth of democracy. In Europe, through the centuries,
> the very idea of political philosophy and thus the form the state
> should take has been decisively shaped and altered by collective
> action and social conflict. Our idea of radical Europe takes
> inspiration from the great moments in Europe's history of democratic
> mobilization and social liberation, which we summarize here.
>
> First of all, the democratic and radical currents, such as the
> Levellers and the Diggers, of the English Revolution, and especially
> of the French Revolution, such as the Jacobins and the Sans-Culottes;
> later, the secret societies that were sworn enemies of the Holy
> Alliance; the Chartist movement pushing for universal suffrage and the
> rise of trade unionism; revolutionary 1848 and the idea of a
> non-dynastic Young Europe; 1871 and the communards' brave experiment
> with a self-governing urban democracy of elected officials; the
> 1890-1920 period, which saw great hopes and major defeats for the
> radical democratic left in a Continent torn by general strikes, rocked
> by the women's suffrage movement, sucked dry by the ghastly trenches
> of nationalist war, and finally torn by bolshevist revolutions and
> reactionary counter-revolutions; the socialist Second International
> and revolutionary syndicalism held the scene before the Great War,
> replaced after 1917 by the more sectarian communist Third
> International and revolutionary Leninism (which soon turned into
> totalitarian Stalinism); 1936 was the year of the social and electoral
> victory of the French Popular Front and of Franco's aggression against
> the republican, socialist and anarchist Spanish Popular Front; it was
> also the time when European and international fascism first unleashed
> genocidal war in Europe and Asia: only a global popular front could
> manage to finally defeat nazis and fascists in 1945, after immense
> suffering and through civil wars of liberation. From the ashes of
> fascist defeat and the horrors of total war, the political idea of
> Europe first emerged out of European resistance movements, whose ideas
> where distilled in the Ventotene Manifesto for a federal and peaceful
> Europe.
>
> After the war, European economic, and then political, institutions
> started to consolidate. 1956 was the decisive starting point, since,
> by proclaiming the end of European imperialism at Suez, it accelerated
> the birth of European federalism, and, by revealing Stalin's crimes,
> in unleashed Eastern Europe's democratic anti-Soviet rebellion. In
> 1968, Paris, Rome, Berlin, Prague simultaneously rebelled, setting off
> the explosion of juvenile rebellion and identity politics in the 70s
> (hippies, students, women, gays, punks, oppressed ethnic groups and
> peoples), and ultimately defeating the cold-war, two-bloc partition of
> Europe with the 1989 democratic uprising in Berlin, prepared by the
> antinuclear movements of that decade. The Fall of the Wall eventually
> led to the implosion of
> Russian communism and its geopolitical bloc, and thus set the stage
> for the launch for the Single Currency in Western Europe and
> enlargement to the East for the whole of the EU. It also enabled
> free-market zealots to cage the political soul of Europe, as
> large-scale privatizations and spending cuts ravaged the 1990s. But in
> the early 2000s, this nefarious policy scenario is finally coming
> apart at the seams.
>
>
> WE, EUROPEAN RADICALS
>
> We are proud inheritors of the history of radical Europe and of
> Europe's global justice movements. We have absorbed Europe's
> traditions of democratic politics and critical philosophy. We are
> descendants of the secular approach to reason and nature, of all the
> strands in socialist thinking and progressive politics that have
> invariably opposed all forms of authoritarianism
> and totalitarianism. We are the children of ecological and
> post-patriarchal Europe and it is from this radical heritage that we
> want to build a shared rad-dem political culture that can make people
> experience meaning and purpose back again in their lives and environments.
>
> We declare ourselves radical Europeans. We want to fight to assert the
> fundamental human, civil, social, gender, information rights of the
> multitudes living in or coming to Europe. We will work toward a
> rebirth of the European project on principles of radical democratic
> participation: from intellectual dissent to social protest, from civil
> disobedience to labor picketing, from consumer boycott to media
> campaigning. We declare nationalism, clericalism and fundamentalism
> our foes and enemies. We denounce political neoconservatism and
> economic neoliberalism as untenable and immoral philosophies and ways
> of government.
>
> We are the generation the tore down Berlin's wall and went underground
> when Thatcher, Wojtyla and Reagan tried to restore family values. We
> are the harbingers of the Internet revolution and socioeconomic
> globalization. We are the low-wage/low-cost generation, still
> dominated by elites inherited from the cold war, who would rather turn
> Europe into a giant Switzerland, where shady dictators and mafia
> bosses can safely put their money, while immigrants, even those born
> in Europe, are excluded from citizenship.
>
> We are Europe's creative class. We are fierce enemies of private
> monopoly in technology and knowledge industries and are enraged by
> unprecedented levels of economic concentration in all sectors of the
> economy. The freedom of circulation of knowledge demands the end of
> authoritarian enforcement of copyright law, which has been
> strengthened over the last decade to protect the vested interests of
> media conglomerates. Today, intellectual property stands in the way of
> cultural freedom and economic innovation. Radical europeans demand the
> abolition of the patent system, particularly on pharmaceuticals: the
> profits of Big Pharma stand in the way of the survival of millions in
> the South of the world.
>
> The right of copying and sharing must be guaranteed for all
> individuals acting without a profit motive. Similarly, filesharing and
> p2p networks must be freed from police harassment and persecution.
> With the excuse of global terrorism, freedom of communication on the
> Net is being drastically curtailed by increased state monitoring and
> surveillance. Just as we denounce state intrusion over the Web, we
> oppose the systematic use of camera surveillance, which does nothing
> to prevent crime, but violates our privacy and makes all of us
> potential suspects.
>
> Since the 1990s, we have been uncompromising anticorporate activists
> mounting all kinds of actions and campaigns to fight social
> discrimination and environmental destruction. We strenuously oppose
> and denounce the economic interests that are accomplices in the
> reactionary and ecocidal turn the world has taken. But capitalism is
> not an unchanging social relation; in our view, history is progressive
> or regressive according to the periodically shifting balance of social
> and ideological forces among capital and labor, state and society. The
> magnitude of the historical challenge before us --staving off
> environmental and social disaster-- is such, and the risk of malignant
> social mutations and political bifurcations is so great, that we need
> not only to further the social and political demands of the
> creative/service class of which we are expression, but also to engage
> the progressive sectors of the European middle classes.
>
> We are not a political party and we are not a union, although some of
> our members could run for office or be union delegates. We intend to
> be a Pan-European association giving expression to a demoradical
> social and political movement. We want to go beyond the limits of
> anarchist spontaneity and communist nostalgia. Horizontalism and
> egalitarianism are not sectarian totems, but ideals than need to be
> transformed into common practice and legal protection. On the other
> hand, queer, ecologist, cyber subjectivities need to find a larger
> social and political horizon to truly challenge established state and
> corporate power. We will not be above putting pressure on all
> progressives, socialists, environmentalists in the European Parliament
> to advance socially and ecologically radical solutions to the current
> European impasse. But our social action and political advocacy will be
> fiercely independent, based as they will be on non-violent direct
> action and autonomous intellectual elaboration. Most of all, we will
> be free of any reverence (rather, full of irreverence) with respect to
> any parties or unions, churches or lobbies.
>
> Against the liberal-democratic, or worse national-democratic, policies
> for Europe that promote inequality and subservience to US militarism,
> we propose a new radical horizon for Europe capable of creating a new
> political culture and social landscape. We proclaim ourselves wobbly
> and queer, peace-loving, tree-hugging and computer-savvy,
> democratically active radicals of Europe.
>
>
>
> WHAT'S NEEDED TO BUILD RADICAL EUROPE:
> A sociopolitical organization that uses all possible resources+tactics
> to enforce political and cultural liberty, social and ecological
> justice across Europe!
>
> OUR BASIC AIMS
>
> To create a peer-to-peer radical and ecological democracy in Europe.
> To put the energy of wind and sun, and the collective power of
> knowledge at the service of expanding social activation and economic
> transformation.
> To affirm the secular, feminist, solidaristic identity of Europe.
> To open the borders of Europe to all cultures and peoples.
> To promote stronger European political integration and horizontal
> federalism and regionalism around these values.
> To seek transnational partnerships and cooperate in global
> mobilizations with like-minded radical democratic movements in the
> rest of the world.
>
> To promote a new global trade system, in alliance with the progressive
> forces in South America and India.
> To get Europe out of NATO, so that it can project its international
> weight for just peace and international justice, such as the
> protection of people from genocide.
> To protest against all human rights violations, and promote solidarity
> with democratic movements facing repression worldwide.
> To expand the role for public health, public education, public space.
> To protect immigrants from persecution and discrimination.
> To secure a European basic income as the keystone a truly European
> welfare system.
> To set a European minimum wage, uphold unionization rights and the
> right to strike, as the only re-equalizing forces on the European
> labor market today.
>
> To ensure freedom of expression and communication and protect the free
> exchange of information, knowledge, culture online and offline.
> To ensure neurochemical freedom against state intrusion and obtain the
> legalization of THC.
> To assert gay, lesbian, bisexual and transgender rights, such as the
> right to display queer pride and spread non-heterosexual culture, and
> not be discriminated in any sphere of life, including the right to
> marry and adopt children.
> To reassert the rights of all unmarried couples to family life and
> social benefits.
>
> To work toward greener, kid-friendly, bike-oriented, car-hostile
> cities, by adopting alternatives to fossil fuels in heating,
> transportation, energy production.
> To plant trees and re-grow forests in the urbanized lands of Europe.
> To end factory farming, unsustainable fishing and intensive
> agriculture in Europe, and promote organic agriculture through a
> complete reversal of the tenets of the Common Agricultural Policy,
> whose funds need to be diverted to finance European welfare measures.
> To promote informed and democratic discussion around science and
> technology, in order to build a strong demoradical position on
> bioethics and other scientific issues affecting society.
> To reduce carbon emissions by half, so to drastically decrease the
> fossil energy content of consumption and wealth and limit global
> warming, which is the only viable way to survive as a cosmopolitan,
> digital civilization on a planet with limited land and water
> resources, fast-heating atmosphere and oceans, and rapid biodiversity
> loss.
>
> To give the European Commission a new role: that of European
> Government, expression of the European Parliament, accountable to and
> petitionable by the European Public.
> To promote pan-European referenda on constitutional issues, EU
> directives and legislation.
> To reform the European Court, so that it can be directly addressed in
> lieu of national justice in case of the violation of European
> fundamental rights.
> To levy a European corporate tax and a European carbon tax.
> To return to keynesian, expansionary fiscal and monetary policies,
> thus abrogating the Stability Pact and its provisions.
> To drastically reform European monetary policy =96 the euro is rightly
> unpopular: it has cut the purchasing power of the majority, and has
> further worsened European income distribution =96 by changing the
> statutes and policies of the European Central Bank, and by promoting
> the diffusion of alternative local currencies, which can fund
> localized basic income and wealth creation, through interest-free
> loans facilitating the emergence of sustainable regional economies.
>
>
> A POSSIBLE ARCHITECTURE FOR ACT 4 RADICAL EUROPE (A4RE)
>
> To achieve these aims, Act 4 Radical Europe (A4RE) is a federal,
> transnational, umbrella organization operating at the urban and
> European levels, taking the form of a card-carrying, fee-charging
> European association composed of four autonomous but networked
> departments, coordinated by electronically electable and removable
> delegates to be drawn from the association's constituency. New depts
> can be added at will, mirroring new radical issues and subjects
> emerging in European society. Any city in Europe and the Mediterranean
> can join A4RE: it will be considered a subhub, if features any or some
> of the following 4 departments, and a hub if it hosts them all. Hubs
> and subhubs contribute federal delegates and resources to A4RE for its
> actions of political and social pressures at the European level, while
> networking autonomously on metropolitan and
> transnational projects of their choosing.
>
> These could be A4RE's initial four deparments/subnetworks:
>
> THE PRECARIOUS SYNDICATE &quot;the syndicate&quot;: a social advocacy and
media
> subvertising group assisting temp workers and part-timers, pink
> collars and networkers, in their struggles against governments and
> corporations. Also provides legal counseling and political lobbying
> against precarity at the Union and state levels.
>
> EUROPEAN FUNDAMENTALS &quot;the fundamentals&quot;: a civic and legal
advocacy
> group defending, before the courts and public opinion, the right to
> protest and civil disobedience, the rights of first-generation
> Europeans and migrants, queer and women's rights, the cyber rights of
> free speech on
> the Web and the cell phone.
>
> ECOACTIVE CONSPIRACY &quot;the conspiracy&quot;: a network of direct
action
> collectives practicing urban ecology, permaculture, barefoot
> economics, guerrilla gardening, environmental hacks and protests, and
> the like.
>
> FUCK YOUR THINK TANK: a hub of intellectual discussion and social
> science research around demoradical europe: movements, subcultures,
> conflicts, policies, borders, cartographies and realities of power,
> geopolitics, transnational alliances, creative+service class, and
> other politically relevant issues and questions.
>
>
> # distributed via &lt;nettime>: no commercial use without permission
> # &lt;nettime> is a moderated mailing list for net criticism,
> # collaborative text filtering and cultural politics of the nets
> # more info: majordomo[at]bbs.thing.net and &quot;info nettime-l" in
the msg body
> # archive: http://www.nettime.org contact: nettime[at]bbs.thing.net
>
>

________________________________________________________________
New Bulgarian University, Webmail
(Message sent using http://mail.nbu.bg.)

Конформизъм и вписване вместо бунт и промяна MISSION POSSIBLE

Конформизъм и вписване вместо бунт и промяна

MISSION POSSIBLE

Задължително качество, което трябва да притежава всеки реформатор е безпокойството. За мен определението “неспокоен” носи положителен оттенък по простата причина, че неспокойствието (безпокойството) е черта, която красноречиво определя характера на дадена личност и обуславя нейното поведение. Запознавайки се с историята се убеждавам, че всички реформатори, които по-някакъв начин са променили хода на човечеството са били търсещи личности, което неминуемо ги прави бдителни към всичко случващо се наоколо. Близките ми изобщо не разбират и непрекъснато критикуват контактите ми с приятелите и колегите, които в пълния смисъл на думата мога да нарека реформатори, бунтари, революционери. Това ги прави още по-привлекателни в очите ми и ме кара да ги обичам все по-силно. На моите прехласвания майка ми отвръща с недоумение и все ме пита кога ще се женя та да й е мирна главата. Това със сигурност ще разреши екзистенциалните ми проблеми, но няма да ме направи щастлива.

Слава Богу, тях ги има! Представителите им са преди всичко от по-горната на моята генерация (родена съм 1979г.). Ту-таме се среща и някой реформатор от моето поколение. Себе си не слагам в това число, защото намирам че съм все още в началото на своя житейски и професионален път. Явно влизам в ролята на проводник за културните реформи. Всички ТE са винаги радикално настроени, критични към актуалното настояще. Посланията си разпространяват доста апокрифно сред тесен кръг от посветени хора посредством блогове и мейлинг листове. Прекия контакт с тези хора е почти като съзаклятничество и екстрасензорно предаване на идеологията на една нова раса. Те знаят как да довеждат нещата до успешен край, как от НИЩО да направят НЕЩО. При все това те си остават абсолютно реални и земни. Ако тези прекрасни футоролози успеят да проникнат в сърцата и умовете на хората от народа, то значи те са постигнали мисията си. А те го умеят! Всички тези лидери вероятно правят главоломен рейтинг на реалити програмите по телевизията (това е само предположение, защото както е видно аз не мога да погледна отстрани ситуациите, в които изпадам) и страхотно разведряват монотонната медийна картинка.

За съжаление спадам към едно доста объркано откъм стойности поколение, което без стеснение мога да нарека повърхностно, изпразнено от съдържание и доста “шизофренично”. Не му бие чука на едно място и това си е! Няма ли най-после да срещна поне един свестен човек, който да прави това, което обещава без после да се отмята от думите си. Изобщо не се притеснявам да говоря откровено, все пак това се превърна в моя запазена марка. Няма място за безпокойство! И въпреки това аз продължавам да пия успокоителни хапчета без видими причини. Най-вероятно от изкуствено създадените емоции и преструвки на хората и бъдеще неопределеното време, в което живея. Поемам си дълбоко въздух, отпускам се върху възглавницата и се потапям в красивия свят на сънищата, където виждам истинските лица на всичките си приятели-чудаци. Тогава, както казва Фройд в книгата си “Тълкуване на сънищата” Азът ми наподобява “часовой заспал на своя пост”. А това състояние е по-скоро конформистко, преди да се събудя и отново да въстана срещу враждебния свят.

Оказва се, че за да отстояваш възгледите си трябва да платиш изключително висока цена. За да се развива едно общество, то трябва преди всичко да съществува. А нашето вегетира. Ние само се залъгваме, че живеем и тайничко се надяваме утрешния ден да е по-добър от днешния, но никой нищо не предприема, а само се оплакваме. Лъжат ни право в очите и политиците и техните служители в лицето на медиите, които имат за цел да насаждат непрекъснато страх у хората и да го обсипват с помията на “черните новини” за да се харчат по-добре. Изобщо не им пука за никаква хуманност и журналистическа етика. Кодексите се прокарват само проформа, но не се изпълняват. Всъщност ние изпадаме в заблудата, че живеем в демократично общество, но сме затънали в краен тоталитаризъм. Лъжците говорят убедително и любезно пускат усмивки. Даже могат да те почерпят с шоколадов бонбон “МЕРСИ” за заблуда на противника/конкурента. Мерси, от такава престорена галантност взе да ми присяда…

Съглашателството, примиренческото поведение, липсата на устойчива или каквато и да била собствена позиция, приемането на съществуващия ред и господстващите мнения със сигурност не е залог за успех и прогрес.

Няма да си поставям за цел да обрисувам отражението на капитализма върху цялата структура на характера на човека, а ще съсредоточа вниманието си върху една страна на общия проблем – диалектическия характер на процеса на растящата свобода.

Структурата на съвременното общество въздейства върху човека по два начина: той става по-независим, уверен в себе си и критичен, а същевременно изпада в по-голяма изолация, самота и страх. Борбата за свобода в съвременната история е насочена към разрушаване на старите форми на власт и ограничения. По този повод съвсем естествено човекът си въобразява, че колкото повече традиционни прегради сваля, толкова по-голяма свобода постига. Например считаме, че свободата на вероизповеданията е една от най-големите победи против духовното робство. Това е било наистина победа над онези сили на църквата и държавата, които не позволявали на човека да изповядва вярата си по собствена съвест. За сметка на това съвременната личност е загубила вътрешната си нагласа да вярва в нещо, което не е доказуемо чрез природни науки. Същото е и със “свободата на словото”, което е само утопия. Какво се оказва на практика, че съвсем не без основание можем да издигнем лозунгите:

СВОБОДАТА Е РОБСТВО!

ВОЙНАТА Е МИР!

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА!

Единственото, което остава на личността е да влезе в крак като маршируващ войник или да се нареди като работник пред безконечния конвейнр. Тя е оставена да действа по собствена воля, но без чувство за независимост и достойнство. Това може да се илюстрира от анимациите за Мики Маус – вечно преследван от нещо страхотно силно, заканващо се да го убие или глътне, но накрая героя успява да се отърве от противника си. Темата за безсилието фигурира и при Франц Кафка в лицето на човек, който иска да се срещне с тайнствените обитатели на един замък, за да му кажат какво да прави и да посочат истинското място в света. Животът на героя преминава в лудешки, но напразни усилия да се срещне с тях и накрая остава сам, обзет от чувство на пълна безпомощност и безполезност.

Има няколко възможни механизма на бягство от самотата и безсилието, а имено:

А) Авторитаризмът – отказ от независимостта на собствената личност и нейното приобщаване към някого или нещо извън нея, за да придобие липсващата й сила, както и стремежа към подчинение и господство – мазохистичните и садистични склонности у някои хора.

Б) Деструктивност – целта й не е активната или пасивна симбиоза, а унищожаването на обекта. Разрушаването на света е последният почти отчаян опит да се спасиш от заплахата той да не те унищожи.

В) Отдръпване от външната реалност – самовъзвеличаване до такава степен, че светът да изглежда по-малък от самото лице.

Г) Автоматично подчинение – личността изоставя собствения си характер и възприема образа, определен от обществените норми.

Понятието “конформизъм” се налага в научните среди през втората половина на двадесети век. Използва се като базисен термин от социалната психология със значение на “съгласие за определена черта, нагласа или поведение на базата на общо групово членство”.

Ще посоча като пример Курт Левин, който след като емигрира от нацистка Германия изследва влиянието на лидерската фигура върху обществото и доколко то се поддава на конформизъм. Той формира три отделни групи от деца и във всяка група назначава лидер. Всеки от тези лидери е инструктиран да ръководи по определен начин – автократичен, свободен и демократичен. Резултатите са следните: “автократичната група” работела усилено, но не показвала почти никаква лична мотивираност; “свободната група” не вършела нищо, показвала нищожна мотивация, но за сметка на това доста се забавлявала; “демократичната група” приключила успешно почти всичките си задачи и то най- качествено, най-много се забавлявала, била най-мотивирана и проявила оригиналност в дейността си. Обяснението за това е просто – децата в нея били щастливи да работят. На тази основа Левин заключава, че човешкото поведение е функция от индивидуалното и социалното обкръжение.

Друг експеримент, който показва по-конкретно силата на конформизма е този на Соломон Аш. Той събрал група участници и от тях само един не бил подставено лице. Всяко от останалите лица дава грешен отговор на поставената елементарна перцептивна задача, която трябвало да разкажат и анализират. На практика се оказва, че седемдесет процента от тестваните участници (които не са знаели за целта на експеримента) постъпват конформистки спрямо груповото мнение и дават очевидно грешен отговор. С други думи социалните групи могат да манипулират дори и най-явната перцептивна реалност.

Характеризиране на неспецифичното поведение на другите като личностен пропуск, извън контекста на ситуацията е основна атрибутивна грешка, която можем да допуснем. Тоест добре ще е да гледаме на грешката си като продукт на ситуацията, а не като на наш личен пропуск.

Конформизмъм се проявява при различни ситуации. Една от тях е тази на крайната субективност на въпроса, където само консенсусът на релевантна група хора може да потвърди убеждението на отделния човек. С други думи установяването на социалната реалност чрез конформизма. Той от своя страна може да носи предимства за индивида като начин да се постигне някаква цел по пътя на сътрудничеството или да служи за утвърждаване на груповото членство като униформа или знак. Във всеки отделен случай в контекста на конформизма се вписват различен набор от въпроси и се прилагат различни механизми за неговото постигане: апелите към личния интерес, аргументация, основана на социалната реалност или заплаха за отхвърляне при неконформизъм.

При тези обстоятелства е твърде вероятно силно авторитарни индивиди да са конформисти по произволно възприятие на реалността, установено от доверено на експериментатора лице. Така те се оказват по-склонни да се подчиняват на заповедите на експериментатора и да причиняват болка на другия човек, спрямо по-малко авторитарните изследвани лица.

Изследователите считат, че конформистите са по-малко интелигентни, доминиращи, теоретични, отстояващи себе си, реалистични или екстровертни и са склонни към чувство на вина, тревожност, религиозност и емоционална нестабилност. Също така се отчита факта, че конформизмът е свързан със “зависимостта от полето” или общата тенденция човек да е силно повлиян от външни насоки, а не от вътрешните усещания и интерпретации при перцептивни оценки.

Някои социални механизми водят до засилен конформизъм, който впоследствие се превръща в личностна черта на индивида. От друга страна историческият опит показва как крайния конформизъм може да се поддържа продължително време, а след като натискът е отстранен да заглъхне.

В книгата си “Човекът, социално животно” Елиът Арънсън описва ситуации, почерпани от лабораторията и от живота. Това са случаи, в които хора наблюдават как убиват човек, без да направят опит да помогнат; безгрижно отминават жена, която лежи със счупен крак на тротоара на Пето Авеню в Ню Йорк; чуват шумове в съседната стая, които ясно показват, че жена е паднала от стълба и се е наранила, но дори не я запитват дали има нужда от помощ. Стига се и до още по-екстремни ситуации, в които хората причиняват силна болка на друг човек. Те се подчиняват сляпо на заповедите на лице, което представлява определена власт и продължават да прилагат силни електрически импулси върху друг човек, след като той преди това вика от болка, удря с юмруци върху вратата, моли да го освободят и накрая зловещо замълчава. Арънсън установява, че определени хора, водени от страх, омраза и предразсъдъци, могат да лишат други хора от гражданските им права, да им отнемат свободата и дори да ги убият.
Взимайки под внимание всички тези случаи трябва да си зададем въпроса дали има някакъв начин да се намали агресивността и да се насърчат хората да поемат отговорността за благополучието на себеподобните си.

Какво поражда привличането между хората? Отговорът на този въпрос отправен към всеки от моите приятели и колеги може би ще получи сходни отговори. А те са: на първо място сходните убеждения и интереси, компетентността в дадена област и качества като лоялност, мъдрост, честност и доброта. Това е обяснимо и се потвърждава от съветите, които дава Дейл Карнеги в книгата си ,,Как да печелим приятели и влияем на хората". Не случайно тя става бестселър на всички времена с полезните си рецепти за междуличностното общуване. Не само склонните към конформизъм американци търсят лесни формули, за да печелят симпатиите на хората. Книгата е преведена на 35 езика и се чете по целия свят. Съветът на Карнеги е много прост: ако искате някой да ви хареса, бъдете приветлив, дръжте се така, сякаш го харесвате, показвайте интерес към нещата, от които той се интересува, раздавайте щедро похвали и бъдете любезен. Дали това е вярно и дали е резултатната тактика? Ясно е, че тя е успешна.

Някои експерименти, сочат, че ние харесваме хората с приятен и мек характер повече от онези, които можем да наречем твърдоглавци; тези, които се съгласяват безпрекусловно с нас, повече от онези, които ни опонират; тези, които ни симпатизират, харесваме повече от онези, които ни презират; съмишлениците ни, харесваме повече от конкурентите си; хората, които ни ласкаят, харесваме повече от онези, които ни критикуват, и пр. Обобщението на всичко изброено дотук е, че предпочитаме хората, чието поведение ни предлага максимална награда на минимална цена.

Теорията за междуличностното привличане като функция на възнаграждението обхваща широк кръг от проблеми. Лесно можем да си обясним факта, че повече харесваме хората с хубава външност от онези, които са с непривлекателна външност по простата причина, че хубавите хора ни доставят „естетическа” наслада. Същата теория предвижда, че сме склонни да харесваме хората, чието мнение е сходно с нашето. Приятно ни е да получим тяхното поощрение и потвърждението на общите ни възгледи. С други думи те ни помагат да повярваме в „правилността” на мнението си. За да се намали враждебността и предубедеността е необходимо индивидите да си взаимодействат, вместо да си съперничат. А взаимодействието и общата кауза неминуемо ще доведе до привличане.

Ако съотнеса гореизложената трактовка на социалната психология за конформизъм към артистичните практики пак рискувам да стигна до същите изводи. Познавам достатъчно хора, чиито настроения и естетическа нагласа съвпадат с моите. Чувствам се неудовлетворена от културния пейзаж, защото не ми допада херметизма и пасивността на закостенелите като форма продукти, появявящи се на българската сцена. Разбира се трябва да се замислим и върху факта, че някои от българските неконвенционални артисти (поне представящи се като такива) всъщност са конформисти, които използват съвсем повърхностно новите изразни средства и умелото владеене на хватките на артмениджмънта. Наблюдава се стремеж към бързо приспособяване на един нарочен елит посредством легитимирането им като концептуалисти. Разбира се тази констатация не слага всички под общ знаменател а и е тема на друга дискусия…

Десислава Томова

РУБРИКА: Повръща ми се…ОТ СЕРИЯТА ТАЙНИ ПРОЕКТИ

РУБРИКА: Повръща ми се…

Делото “Драйфус”

ОТ СЕРИЯТА ТАЙНИ ПРОЕКТИ

Черната кутия е подходяща метафора за ролята, която си е извоювало всепроникващото око на видеокамерата в съвременната култура. Превърнах се в неясен за себе си субект през замъгления обектив на това противно техническо средство служещо за тормоз над личността. Присъща за съвременните телезрители е нагласата да възприемат по-лесно дадена идеология чрез движещи се звукови картини, по възможност на дигитален носител и с неясен характер. По този повод си припомних изложбата на Юлиан Розефелд в галерия XXL през април 2002г. Тя поставяше въпроса за механизмите, с които си служат продуцентите на сапунени сериали. Защо все повече хора прекарват времето си пред малкия екран със своето виртуално “ерзац-семейство”? Коя част от нашата действителност се отразява в тази констатация и кои иконографски образци са залегнали във филмовите секвенции? С какво се характеризират и какво създава модерните икони в епохата на медиите? С какъв картинен език си служат продуцентите и какъв е образа на съвременния човек представен в сапунените опери? Събирателният отговор на всички тези въпроси е, че живота ни е капсулиран в екрана на компютъра. Там се съдържат цели светове, култури и човешки съдби. Реалният живот се среща с виртуалната реалност. Експресията се мени според моментното настрение на нейния съставител/изпълнител, което се движи в диапазона от закачливо до замислено.

От три години насам се превърнах в мъчен за понасяне дърдорко, мрачен човек, непокорен, вечно недоволен, неподвластен на приетите от социума правила на играта, което директно ме изпрати в графата на аутсайдерите. Все се оказвам с рогата напред. Освен това някой беше написал във форума, че не било добре да за(пред)явяваш себе си от първо лице единствено число. А как иначе? Нали все пак през цялото време играя ролята на несретнка, тъжния самотник изоставен от всички, безутешния степен вълк, който няма право на избор и сам трябва да доказва себе си непрекъснато под зоркото око на Големия брат, който за съжаление не е заместител на биологичния ми брат, а по-скоро си е цяло наказание натресено ми от съдбата.

В цялата тази ситуация, в която съм се озовала се оказва по-добре да меря всяка своя дума, прецеждайки я през зъби с цел да избегна евентуалните непредвидени ситуации и неприятни доживотни последствия на дочулите думите ми, там някъде в далечината, засегнати лица. Оказва се, че съм страшно интересна, защото съм била по-различна от останалите, по-спонтанна и неподправена. Такова е житейското ми кредо. Но това е СТРОГО ЗАБРАНЕНО! И изведнъж се оказвам предмет на всякакви проучвания, изследвания на разните там специалисти, на които се струвам страшно НЕобикновена. Всъщност техния проблем е, че не могат да се зарадват на своя съсипан от фалш живот и решават да нахлуят без покана в моя. Непрекъснато си правят разни словесни еквилибристики, цитирайки величия, разтягат думите като ластик и по този начин си мислят, че израстват в своите очи и в очите на околните, а всъщност те просто стават още по-жалки и измислени. Опитват се да използват чуждите модели на поведение, безнаказано се крадат идеи и всичко това става пред очите на ДРАГИЯ ЗРИТЕЛ! Върхът на нахалството е организирането на тематични пресконференции срещу насилието и други касаещи защитата на интелектуалната собственост. Що за дебелоочие? От малкия екран ни залива фалша на разни поставени от власта телевизионери, които разбират колко са безпомощни и примирени със съществуващия ред и поради липсата на други алтернативи са решили да крадат от живота на Другия за да си запълват програмата. Бих приканила социолозите да се заемат с една приятна задача – да направят статистика на психическите нагласи на жените и мъжете зрители на реално-виртуалните телесериали.

В очите на тайничко наблюдаващите ме мъже съм доста секси (в това съм сигурна) и може би дори икона възлизаща на милиони щатски долари. В същото време очите на техните износени и поизморени от живота домакини шаркат злобно и се чудят откъде се взе тоя изрод, извънземно, това ЧУДО невиждано. Определям се като доста толерантен човек, но засегнат ли ме кипвам бързо и обявявам война в защита на собствената си чест и достойнство. Не се церемоня и не изваждам туко-така бялото знаме с надпис PEACE. Не понасям характеристиките. Непрекъсното си повтарям като автотренинг на психиката: каквото и да кажат за мен, ако не е изсмукана клюка, ще бъде вярно за едни и лъжа за други. Не трябва да се впечатлявам. Вече малко неща могат да ме обидят, защото зная точно какво представлявам, какви са целите ми и как да ги постигна. Разбира се само в рамките на позволените средства. Винаги е добре дошла всяка поощрителна дума. Особено ако е изречена от хора, на които държа и уважавам, които все пак са забелязали усилията ми да устоявам на бурите въпреки всичко.

Повръща ми се от славата постъпила на длъжност без знанието на нейния притежател.

Повръща ми се и заклеймявам всички висши държавни и политически лица, които са безмълвни свидетели на безогледното ограбване на един човешки живот.

Повръща ми се от от всички добре образовани, но бездушни хора, от институциите, които уж защитават гражданските и човешки права, а всъщност са съучастници, статисти в една социално-политическа задкулисна игра за чужда сметка. На всичкото отгоре са и престорено любезни и тихомълком гледат да те упътят към първата клиника. По лесно е да си измиеш ръцете, като поставиш нечия чужда глава на дръвника. Защо да си навличаш допълнителни неприятности, та нали живота и без това е много сложен? В нашият речник са залегнали репликите за отрицание. Това е естественото ни състояние на робско примиренчество.

Повръща ми се от предателството на близки, приятели и колеги, които виждат ситуацията като благоприятна. На всичкото отгоре и малко ми завиждали! Била съм късметлийка. Стига да не са на мое място и да вчустват съвсем сами всичко около себе си. Всеки ден задавам по телефона все същия въпрос: “Ма мамо, какво правиш? (тук държа да отбележа, че това е картина на Венцислав Занков, маслени бои, 1996г.)

Повръща ми се от овчедушието на масите. Но на всички е ясно, че никой няма интерес да се разприказва и така се възцарява едно продължително и тягосно мълчание, което трае не часове, а месеци, години… Без никакъв резултат откъм взимане на решения. Масовият човек съзнателно приема позицията да бъде тъп, манипулируем, посредствен, банален, тривиален и послушен.

Повръща ми се от факта, че Масовият човек не може да различи блатото, в което се намира и продължава да си живурка спокойно. На всичкото отгоре тъпото парче се взима насериозно и решава, че с пълна сила може да се възползва от неблагоприятната ситуация за “другарчето” за да го забие още повече. Това определено е чисто българска черта.

Повръща ми се не от това, че ме карат да събирам кучешки фъшкии, което не е никакъв проблем за Министерство на екологията и водите пред осеяната с всевъзможни боклуци – в прекия и преносен смисъл столица. Чувствам, че се задушавам от мириса на мърша около себе си и интуитивно търся аспиратор за нос, които да потуши вредните изпарения. Това спокойно може да се онагледи с картината на Димитър Яранов “Регулиране на сетивата” (маслени бои, 2000г.).

Повръща ми се от излятите като от един и същи калъп масови хора, които парадират с унифицирана “ефектна” (кичозна) външност съчетана с плебейска чувственост…

Повръща ми се най-вече от безразличието на хората, от тяхната злоба и агресия към човека изпаднал в беда и недоумяващ ситуацията в която се намира. Дори и да скоча в движение от автобуса пак никой няма да забележи.

Повръща ми се, че под покривката на външните събития медиите пропагандират нравствени стойности като състрадание, любов, толерантност за сметка на (без) действащото лице, автор на тази медийна концепция.

Ако обичате събудете се! Wake up, please! Както всяко дело и моето трябва да има някакво разрешение. Съставих си план за действие като описах етапите през, които преминах:

1. Идентификацията на проблема.
2. Спецификация на проблема – причините довели до този проблем. и пречките при неговото разрешеване.
3. Генериране на идеи за разрешаването му.
4. Оценка на идеите и формулировка на решенията.
5. Избор на решения.
6. Изпълнение на решенията.

P. S.:

Сигурна съм, че всеки има своите отговори. Аз ще съблюдавам златното правило предписано ми от един мъдър човек: “Не задавай въпроси преди да се опиташ да си отговориш сам!” И все пак крайната цел на всеки един от нас е да живее в мир със себе си, с другите и със света. Ако сме успели да постигнем това значи сме постигнали мечтите си.

Надявам се да бъда реабилитирана! В противен случай ми остава само да си купя прасенце касичка.

Десислава Томова